Български  



Легенда


Описание

Според една легенда гръцкият върховен бог Зевс имал връзка с простосмъртна жена, от която му се родили три красиви дъщери – Сиза, Агата и Виза. Един ден Зевс се ядосал на дъщерите си и ги изгонил от свещената планина Олимп. Трите сестри се разделили и всяка от тях основала по едно селище: Сиза основала Созопол, Агата – Агатопол /Ахтопол/, а Виза – Урдовиза (Китен). Друга разказва как до Освобождението (1878г.) на източния край на носа над скалистия морски бряг се издигали стените на владетеля на крепостта. Но кой е бил той, какъв е бил нейният край, никой нищо не може да каже. За нея ни разказват само преданията и народните песни в този край. Те свързват селището с обособяването на областта Хасекията, като привилегирована област през Османското иго. Още по-любопитно е, че в центъра на всичко стои личността на една българска девойка, която със своето родолюбие и саможертва е оставила името си, за да се носи от уста на уста сред местното население в продължение на векове. Това било през първите години от завладяването на България от Османската империя. В селището - крепост Урдовиза се прочула с хубостта си девойка на име Стана Урдовизка, както я нарича народа в песните си. Тя била толкова красива, че дори турския султан бил запленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султанът й предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи трепнали с надежда. Тя казала на султана, че ще се омъжи за него, но първо иска да й изпълни едно желание - колкото земя в родния й край може да обиколи ездач на "хвърковат" кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци. На владетеля на огромни територии в Европа и Азия, това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни И ето, че една ранна утрин Урдовизка потеглила на "хвърковат" кон от полуострова, поела на югозапад по посока на възвишението и се спуснала по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението й и отсрещните висини. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири, долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Привечер, след като ездачката заобиколила повечето странджански села и още някои други в западна посока от Урдовиза, препуснала по гористото Странджанско било, по посока на черноморския бряг. Но, когато стигнала до залива, северно от Урдовиза, конят се строполил от преумора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка…

Султанът спазил дадената дума. В чест на героите на тази история, жителите на Урдовиза нарекли красивия северен залив Атлиман – залив на добрия кон /или Конски залив/. Архивите сочат, че легендата описва истинска история. Последният пазител на султанския ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бил хаджи Стоян от странджанското село Звездец.  Документът обаче бил унищожен през 1845 година при убийството на хаджи Стоян, който до последния си дъх го съхранявал като най-голяма ценност.  Султански ферман, издаден от Мехмед І /1413 – 1421г./, позволява да се установи хронологията на това събитие – началото на второто хилядолетие на ХV век.

Share